REFERENCIA DE OTROS PROYECTOS REALIZADOS SOBRE EL LEVANTAMIENTO HISTÓRICO

Aquí quiero prestar la atención sobre otros proyectos de interes que tratan el tema del levantamiento histórico. Es una practica nueva que se desarrolla por todo el mundo y es bueno construir nuestros propios criterios.

Esta iglesia está situada en Siponto, Italia. El material que han utilizado es alambre, lo que permite que la estructura se queda transparente, pero al mismo tiempo representa todas las conexiones entre los muros, las columnas y las bovedas y cupolas.

RESUMEN Y RESULTADO FINAL

El resultado del trabajo llega aqui donde se presenta mi tesis sobre La casa de las Columnas, la que se considera como la más rica y una de las más interesantes que se pueden encontrar en la ciudad de Volúbilis.

Los materiales utilizados toman referencia de las casas de Pompeya y de las pinturas del famoso Alma Tadema, pintor e investigador de la cultura romana a travez de sus dibujos.

Pinturas Alma Tadema

Atrium

Entrada principal

Oecus

Oecus (vista desde arriba)

Atrium

Atrio (mujeres)

Acsonometría

Hortus

historia y usos de la casa

Conferencia 5/La vida Romana/

Nicolas Toriles

Para poder aprender la arquitectura romana es necesario saber como fue la vida cotidiana de un romano.

Habitar es dejar huellas.

                                           Walter Benjamín

Todos los muebles en la casa son funcionarios.

‘’Filosofía del mobiliario’’ – libro. Tenían lo necesario, pero no mucho mobiliario.

El esclavismo antiguo fue esclavismo familiar. (Cuando una mujer daba luz, lo primero que tenía que hacer fue enseñar el bebe al padre de la casa y si él lo acepta, el bebe puede ser parte de la familia, si no – es uno de los esclavos de la casa.

El esclavo – omnipresente

Tiempo, espacio, arquitectura y mobiliario

La medida del tiempo

-          El reloj solar

-          DIES/NOX

Tenían que gestionar y organizar el tiempo por la rutina.

fotos de http://arqueonortmarruecos.blogspot.com.es/

ESPACIO – PÚBLICO/PRIVADO

LETRINAS – aseos públicos. Son espacio donde la gente se encuentra, habla, chismea. Hay plazas para más que 10 personas, se encuentran más pequeñas, pero nunca solo para una persona. Son separados para hombres o mujeres por horas. Pero raramente las mujeres visitan estos lugares (solo si son mujeres públicas).

Además da las mujeres publicas había hombres públicos.

Los grafitis tan famosos servían para hacer propaganda, agitación, etc.

‘’Los últimos días de Pompeya’’ – película. Referencia de como fue y como no fue la forma de vestir de los romanos.

La ropa blanca era carísima – solo gente muy rica podía vestirse en blanco. Porque para que se consigue el blanco clarísimo se necesita mucha labor. Además no hay una variedad tan amplia de tintas para colorear la ropa.

Mi hipótesis es la misma sobre los muros en las casas. Porque se trata de unos espacios poco iluminados y según mi opinión colores fuertes en los muros es poco probable que existían.

ejemplo de cama romana con taburete
fuente imagenes de google

LA CAMA

Un hecho interesante de la vida de los romanos es la altura de sus camas. Llama la atención que tenían unas camas bastante altas con una mesa pequeña (taburete) que ayudaba al dueño para que se sube más fácil. Allí él dejaba sus zapatos y siempre en los dibujos que encontramos hay un perro bajo la cama que guarda a su dueño. La razón es que había muchas ratas, pero lo más curioso es que la gente criaba a perros en vez de gatos porque los perros son más fieles y nunca dejarán que su dueño sea atacado.

Ha llegado un momento en el que ponían sillas en las casas como símbolo de riqueza.

la cama como un objeto de lujo

Una cita de EL BLOGA DE LA CAMA

''Los grandes sibaritas

Pero las camas verdaderamente cómodas aparecieron en los tiempos del imperio romano. López Falcón asegura que: “Los romanos, sibaritas por excelencia, se fueron más al detalle al concebir el triclinio, que era una especie de sofá levemente inclinado hacia uno de los extremos, en el cual la persona se podía sentar, reclinar o recostar para poder comer y conversar con los amigos”. De esta época destaca el uso de la cama como punto de reunión: había un lecho para dormir, otro para estudiar o recibir visitas durante el día y uno para tumbarse en él mientras se comía.''

mueble hecho por modelo romano que encontré en mi casa 

ejemplo de muebles modernos, fuente de inspiración Roma

ЛЕКЦИЯ 5/ЖИВОТЪТ НА РИМЛЯНИТЕ/

Николас Торилес

За да разберем аритектурата на римляните, първо е добре да потърсим сведения за това какъв е бил животът им, тяхното ежедневие.

,‚ Да обитаваш значи да оставяш следи.‘‘

                                                                    Уолтър Бенджамин

Всички мебели в къщите са изключително функционални.

‘’Filosofía del mobiliario’’ -  книга. Имали са нужното оборудване с мебели, но не прекалено.

Робството от Античността е семейно робство. Това ще рече, че когато една жена е раждала, трябвало е първо бебето да бъде показано на главата на семейството и ако той го одобри, новороденото става член на семейството, ако ли не – става слуга в семейството.

Робът е вездесъщ, той е вечното, но и ненатрапващо се присъствие в къщата.

Време, пространство, архитектура и обзавеждане.

Измерване на времето.

-          слънчевият часовник

-          ДИЕС/НОКС – ден/нощ (това обаче не е равносилно на съвременното разбиране за ден и нощ, те са организирали времето си според слънчевото греене.)

Организацията на деня и часовете се е подчинявала най-вече на рутината.

ПРОСТРАНСТВО – ОБЩЕСТВЕНО/ЧАСТНО

РИМСКИТЕ ТОАЛЕТНИ – ЛЕТРИНИ – това са публични тоалетни и представляват място, на което хората се срещат за да говорят, клюкарстват. Има места за повече от 10 човека, срещат се и по-малки, но никога индивидуални. Има полово разделение по часове. Но жени рядко биват срещани на подобни места, освен ако не са така наречените обществени жени. (Освен обществени жени е имало и обществени мъже).

Графитите, които рисували по стените на къщите служели за аритация, пропаганда, разпространение на клюки.

,,Последните дни на Помпей‘‘ – италиански филм, справка за това какъв е бил начина на обличане на древните римляни или какъв не е бил.

Белите дрехи са били изключително скъпи, само много богатите са могли да си позволят да имат бели облекла. Причината е в това, че за да стане плата така изкрчщо бял е нужна обработка. Освен това не е имало такава широка гама на мастила и оцветители за да боядисват дрехите си в резида, бледо розово и т.н.

Моята хипотеза относно цветовете на стените в къщите е сходна. Тъй като помещенията често са били малки и слабо осветени, по мое мнение наличието на силни цветове по стените е малко вероятна.

ЛЕГЛОТО

Интересн факт от живота на римляните е височината на леглата им. Вниманието е приковано от странно високите легла, на които римляните спели. Придружени били от малки масички, които им помагали да се качат на леглото. На тези масички, наричани табурете, те оставяли обувките си. Причината за това е, че имало много плъхове, а друга мярка против тази напаст били кучетата, които отглеждали вкъщи и наистина забележете кучета, а не котки. Тъй като кучетата са много по-верни на стопаните си и никога не биха оставили стопанина си да бъде нападнат от плъх.

По-късно идва момент, в който се поставят столове в къщите като символ на богатство. 

Conferencia 4/Metodología del trabajo/

Referencias de Rocío Salazar Ortiz. Casa de la Lona.

La conferencia tenía el objetivo de enseñarnos un modelo de desarrollo de hipótesis y reconstrucción virtual. La antigua alumna de la asignatura Rocío Salazar Ortiz presentó su trabajo sobre La casa de la Lona en Albaicín, Granada y La casa de las fieras, situada en Volúbilis.

vista del patio de La casa de la Lona
fuente www. ideal.es

Lo más importante en su forma de trabajo es la metodología que ella utiliza marcando muy claro todas las fuentes que utiliza durante buscando información y luego la forma gráfica en la que la presenta.

Sus niveles de certeza que dan la oportunidad de los lectores de destacar fácilmente las hipótesis de la información segura, tal como utilizando su investigación de desarrollar una hipótesis propia.

Siempre en su trabajo ella empieza de lo general a lo particular, lo que da una buena vista previa que ofrece luego que el trabajo llega en profundidad.

Además de todas las cosas que investiga en la hora de búsqueda de información Rocío Salazar Ortiz hace preguntas que no encontramos en los manuales. En su trabajo para La casa de las fieras basándose en lo que ve intenta de hacer una hipótesis sobre la vida cotidiana del dueño y su estado en la sociedad.

NOTAS INPORTANTES

-          Ostium – la entrada principal

-          Atrium + Impluvium

-          El oecus – el espacio más decorado

-          ¿Qué son los espacios reservados solo para las mujeres?

-          En los vestíbulos de las casas de Volúbilis los suelos son duros por los caros.

-          Dibujo marino – TERMAS

-          El portero fue un esclavo de más confianza

-          El dueño de LA CASA DE LAS COLUMNAS – muy rico; ésta casa se considera como la casa más lujosa de Volúbilis

-          Mosaico circular en el patio

Лекцията имаше за цел да покаже модел, по който може да се развие една хипотеза и последващата виртуална реконструкция на изучавания обект. Бившата студентка Росио Саласар Ортис презентира работата си върху Къщата на брезента в Албайсин, Гранада и Kъщата на хищника, намираща се във Волубилис.

Най-важното, което можем да отличим в нейния начин на работа е методът, който тя използва, обяснявайки много ясно всичките си извори на информация и след това начинът, по който ги представя графично.

Нивата на достоверност, с които работи предоставят възможността на читателите й да различат лесно цитатите от нейните хипотези, също така и да използват нейното проучване и на база това да изградят своя хипотеза.

Винаги в работата си тя започва от общото към частното, което дава една добра перспектива, която в последствие позволява да се навлезе в дълбочина по темата.

Освен всички задължителни неща, които изследва в етапа на търсене на информация Росио Саласар Ортис си задава въпроси, които не можем да намерим в учебниците. В работата си по Къщата на хищника, базирайки се на това което вижда като останки се опитва да изгради хипотеза относно ежедневието на собствениците на къщата и тяхното положение в обществото.

ВАЖНИ БЕЛЕЖКИ

-          Остиум – главният вход

-          Атриум + Имплувиум

-          Оекус – най-богато декорираното помещение от домуса

-          Кои са помещенията само за жени?

-          Настилките във вестибюлите на къщите във Волубилис са усилени заради носилките на които са пренасяли господарите си

-          Морска декорация – ТЕРМИ

-          Портиерът е бил най-доверения слуга

-          Собственикът на КЪЩАТА С КОЛОНИТЕ – заможен гражданин на Волубилис. Тази къща се смята за най-луксозната сред всички.

-          Предполага се, че в кръглия шадраван е имало специална кръгла мозайка.

Análisis del estado actual de la Casa de las Columnas

La primera fase de la investigación de Casa de las Columnas consiste en una vista más cercana del estado actual, acompañada de fotos, dibujos y comentarios.


  Първата фаза на проучването на Къщата с колоните се състои в един по-близък поглед на актуалното й състояние, придружен със снимки, скици и коментари.

Conferencia 2 y 3/La casa romana/

Conferencia 2 y 3 /La casa romana/

La domus romana. Vista general y ejemplos de la ciudad de Volúbilis.

Prof. Juan Manuel Barrios

Domus, Volúbilis y Tardo Antigüedad

Prof. José Antonio Fernández Ruiz

NOTAS

Literatura recomendada: Historia de la vida privada

Las casas romanas tienen mucho en común con las casas helenísticas y etruscas.

La casa Helenística

Casas en Priene

La posición de la entrada es especial, el objetivo es de preservar la intimidad de la familia. Parecida de las casas de los musulmanes. También son machistas. Las habitaciones son especializadas. (división de sexos). Muebles hay pocos.

La casa Etrusca

Los etruscos son inspirados por los griegos. En sus casas los dormitorios son pequeños y sin ventanas. La única iluminación viene por la puerta.

Insulae de Ostia

Pompeya fue pensada como una ciudad para descansar.

LA DOMUS

La planta baja de la casa se llamaba realmente domus. En general las casas tenían solo una planta. La planta baja es la que esta suministrada con instalaciones. Allí está donde vive la gente más rica. Cuanto más pobre es más arriba vive. (hay más incomodidades como subir escaleras, el agua cuando llueve, los pájaros, etc.)

Insulae – entrada central

Cubicola – así fueran llamadas las habitaciones (tal vez se habían calentando)

Taberna – locales donde se trabaja y se vive, son tiendas. Es raro encontrar decoración, si hay es relativa. Es posible que se colocaban bancos para los clientes. Tienen forma de L.

Cocina – se parece bastante a las tabernas, pero es muy pequeña.

Atillo – lugar sin una función bien clara. Es posible las utilizaban los esclavos o las prostitutas.

Ala o Alae – la función no se sabe.

Triclinium – sala de comer, normalmente caben 9 personas. Tiene forma U. La decoración del suelo ayuda para entender la función de la habitación. Porque también tiene la misma forma U. En el lugar de las camas donde estaba la gente la decoración es mucho más sencilla.

Tablinum – es el despacho, también lugar de carácter público.  

Oecus – comedor muy grande, para mucha gente, hay diferentes tipologías de oecus, incluso oecus en aire libre.

Lararium – es un nicho pequeño, donde ponían velas y máscaras de los muertos.

Exedra – sala cubierta, pero abierta al patio, puede servir para reuniones. El lugar perfecto para pasar la tarde tranquilamente.

Termas – existen termas públicas y privadas (en las casas más ricas y grandes).

El pescado era mucho más caro que la carne, por eso se hacían decoraciones mariscas.

Los hombres y las mujeres tenían habitaciones separadas. Los esclavos no tenían habitaciones fixtas, sino dormían donde está disponible.

Hay casas en Volúbilis en las que encontramos muros construidos de piedras posteriormente entre las columnas del patio. Esta práctica se puso de moda en tiempos más tardes y no fue parte del proyecto de la casa.

MATERIALES

Tejados

Casa del Cirujano, Pompeya

En la casa no hay pasillos, las habitaciones tienen usos complejos. La cocina es muy pequeña con solo un pequeño hornillo. Más grandes son las habitaciones donde se conserva la comida.

A veces encontramos casas con dos salidas, una principal y otra para servicio o salida discreta. Existe otra configuración de las puertas: una pequeña para gente y otra las camillas del dueño de la casa.

Como hemos notado hasta el momento las casas fueron muy poco amuebladas, así que una mesa de mármol fuera símbolo de lujo. Tenían sillones de forma de tijeras. Las habitaciones tenían cortinas o puertas de madera. Lo más caro de los objetos cotidianos fueron los platos de metal o vajillas de cristal.

La muralla de Volúbilis habla de que la ciudad fue muy insegura, pasear por las calles por la noche, fue riesgo grande. En el centro las casas son pequeñas, cuanto más lejos del centro más grandes.

La palabra domus también se dedica a los palacios.

Лекция 2 и 3/ Римската къща/

Римският домус. Общ поглед и примери от Волубилис.

Проф. Хуан Мануел Барриос

Домус, Волубилис и Късната Античност

Проф. Хосе Антонио Фернандес Руис

БЕЛЕЖКИ

Препоръчана литература: Historia de la vida privada

Римските къщи имат много общо с гръцките и етруските къщи.

Гръцката къща

Къщите в Приене

Позицията на входа е по-специална, целта е да се запази интимността на семейството. Прилича на мюсюлманската къща. Тук също жената остава затворена вкъщи, грижейки се за децата и за домашната работа. Стаите са разделени на полов принцип и всяко помещение има своята функция. Мебелите са малко.

Етруската къща

Етрусите са вдъхновени от древните гърци. В техните къщи спалните са малки, без никакви прозорци. Единственото осветление идва през вратата.

Инсулите на Остия

Помпей е град, замислен и проектиран да бъде място за почивка.

РИМСКИЯТ ДОМУС

Първият етаж (приземният) всъщност се е наричал домус. По начало къщите, които строяли били само на 1 етаж. Именно приземния етаж е този, който е снабден с всички инсталации и удобства. Там са живеели богатите граждани. Колкото по-беден е бил някой, на по-висок етаж е живеел. (там има повече неудобства, трябва да се качват стълби, при дъжд, те първи усещат водата, птиците и т.н.)

Инсула – централен вход

Кубикола – така са се наричали спалните (най-вероятно са били отоплявани)

Таверна – това са били търговски помещения, магазини. Място, на което се работи. В някои от тях е имало и легло, т.е. някой е живеел там. Има формата на буквата Г в план. Рядко може да се видят декорации по стените, ако има те са много семпли. На някои места са поставяли пейки за клиентите.

Кухните – приличали много на магазините, но били значително по-малки.

Триклиниум – мястото на което са се хранили, има П-образна форма. Обикновено е за 9 човека. Има характерна украса на пода – мозайките, които в зоната под леглата е била значително по-семпла. Това помага в разпознаването на функцията на помещението.

Таблинум – е офисът на собственика. Място, на което се е правела търговия, среща с партньори. Има обществен характер.

Оекус – е също място за хранене, но със значително по-голям размер. Има различни типологии оекус, включително и такива на открито.

Ларариум – това е домашният олтар. Тук се поставяли свещи и маски с изображението на починалите членове на семейството.

Екседра – е гостната, покрито помещение, но отворено към вътрешния двор. Място, където се провеждали празненства или срещи, също така перфектно място за прекарване на следобеда на спокойствие.

Термите – съществуват обществени и частни (само в големите богаташки къщи)

Често срещани са декорации с морски мотиви, причината е, че рибата в тези времена е била много по-скъпа от месото, символ на благополучие.

Мъжете и жените спели в различни стаи. Слугите нямали собствени стаи, а спели, където е свободно.

В някои от къщите във Волубилис намираме стени, издигнати от камък между колоните на перистила. Това е намеса направена значително по-късно от момента на строежа на къщата и не е част от първоначалния план.

МАТЕРИАЛИ

Покриви

Къщата на хирурга, Помпей

В къщата няма коридори. Всички стаи имат повече от една функция. Кухнята е много малка, с изключително малка фурна. Стаите за съхранение на храната са значително по-големи.

Срещат се къщи с два изхода: един главен и второстепенен, който е обслужващ или с цел дискретно напускане на къщата. Има и друга конфигурация: малка врата за хората и голяма, широка врата за носилката, на която слугите внасяли господаря си.

Както вече споменахме къщите са били изключително малко обзаведени. Затова се смята че наличието на мраморна маса в къщата говори за луксозен начин на живот. Има ли са различни столове, някои от които сгъваеми, във формата на ножица. Стаите са имали завеси или дървени врати. Най-скъпите вещи вкъщи били съдовете за хранене от метал или стъкло.

Крепостната стена на Волубилис ни говори, че градът е бил опасно място за живеене. Да се разхождаш нощем по улиците е било сериозен риск. В центъра парцелите и къщите са малки, по периферията, значително по-големи.

Думата домус се отнася също и до дворци.

Conferencia 1/La ciudad romana/

Primera Conferencia

La ciudad romana. Vista general con respeto de la ciudad de Volúbilis.

Prof. Calatrava

NOTAS

Durante la conferencia se hizo una vista general de las ciudades romanas por el continente Europa incluyendo las del norte de África, que son menos conocidas e investigadas.

Lugares en África:  

-          Mauritania

-          Numidia

La ciudad romana está hecha por dos materiales:

-          sólidos (ladrillos, piedras)

-          místicos

Para fundar sus ciudades los romanos cumplían un ritual complejísimo en el que la figura principal era el sacerdote.

La geometría no existe en la naturaleza, es la necesidad del romano para ponerse en la tierra (RESULTADO: las calles perfectamente ortogonales que proyectaban).

Para entender la filosofía de la vida romana, primero tenemos que entender la red de vías romanas. Punto excepcional para sus ciudades. Tal como son la infraestructura y el equipamiento público (acueductos)  desarrollado en un nivel bastante alto.

RESULTADO: Volúbilis es el punto final de 2 vías.

Los espacios públicos – EL FORO

Gran parte de la vida romana ocupaban las actividades públicas, como se puede ver en el plano de cualquier ciudad romana, el centro se marcaba por edificios como basílicas, templos, termas, etc.

LA CASA

Fue el núcleo entre lo privado y lo público. En las ciudades romanas, las que investigamos o conocemos hoy en día, no vivía toda la población, sino solo la clase alta. Esto entendemos por la escala gigante de los teatros, las basílicas y otros edificios públicos que prevenían unas 400 plazas. Aquí viene la casa romana que es una continuación natural del espacio público. Eran grandes, con muchas separaciones, que aparte de las habitaciones privadas ofrecían amplios trechos para actividades públicos menudeares.

LA MURALLA

En Roma la muralla tarda bastante de llegar. Las ciudades que tienen murallas o son por la periferia o son muy centrales, es decir de gran importancia. Empiezan a construir murallas de forma masiva cuando empiezan los salteos de los barbaros.

León (legión).

Algunas ciudades aparecen sin que antes había otro pueblo en este lugar. Estas ciudades tienen los trazados más rectos y ortogonales. Otras aparecen encima los vestigios de ciudades antiguas. En estos casos se encuentran ejemplos de calles no tan regulares. Esta es la situación de Volubilis.

La Basílica es una especie de mescla rara que se hace comercio, política, es un lugar público para reuniones y no hay nada de ver con la religión. Una característica que tienen es que la entrada es en el lado lateral del edificio, marcado por colonada. Las Termas también tienen un sentido de limpieza espiritual, se hace política, es otro lugar público para encontrarse.

DECORACIÓN

Las casas de Volúbilis tienen rica decoración en los suelos – los mosaicos. En el principio se hacían solo en el suelo, luego empiezan a subirse por los muros.

Tiempos de crisis

Los salteos de otras naciones llevan tiempos duros para los ciudadanos. Desde el punto de vista urbanístico encontramos ejemplos interesantes en los edificios que han cambiado su función para proteger la gente. Una situación parecida podemos ver en Francia, donde el anfiteatro empieza a ser propia muralla y la gente del pueblo vive dentro del edificio.

Las termas se convierten en hammam islámico bajo la cultura de los árabes y ya pierden su valor público.

La muerte de Volúbilis

En el siglo 17 el sultán de la ciudad vecina decide de saquear lo que queda de Volúbilis utilizando el material para construir su nueva ciudad.  

Първа лекция

Градът на древните римляни. Общ поглед. Примери от Волубилис.

Проф. Калатрава

БЕЛЕЖКИ

Лекцията представи общ поглед върху темата за римските градове в Европа, включвайки и тези по северния бряг на Африка, които до ден днешен остават по-малко изучавани и познати.

Локации в Африка:

-          Мавритания

-          Нумидия

Процесът за основаване на един римски град изисквал изпълнението на сложен ритуал, воден от местния жрец.

Геометрията не съществува в природата, но това бил начина, по който древния римлянин разполагал къщата, улицата, града си. Организацията на градовете си те винаги подчинявали на основните посоки на света, кардо и декуманус сочещи съответно север – юг и изток – запад. Оттам нататък всички останали улици в града се разполагали перпендикулярно една на друга.

За да разберем в дълбочина философията на римския начин на живот, първо трябва да разгледаме мрежата от пътища, инсталации и инфраструктурата, която те изграждали преди да основат нов град.

РЕЗУЛТАТ: Волубилис се намира на място, където два древноримски пътя се събират.

Публичните пространства – ФОРУМЪТ

Важна част от социалния живот на римляните заемали събития от обществен характер, което лесно можем да видим в плана на всеки техен град – центърът винаги е маркиран от множеството храмове, терми, базилики и др.

КЪЩАТА

Древноримската къща е ядрото между обществения и личния живот. В римските градове, които познаваме днес, е живяло само населението от високите слоеве. Това разбираме от огромния мащаб на театри, базилики и други обществени сргади, които били приспособени да предложат до 400 места за посетители. Тук се появява древноримската къща, която се явява естествено продължение на общественото пространство. Били са големи, с множество разделения, които освен спални и стаи, обслужващи семейството, предоставяли и редица пространства, приютяващи честите обществени събития.

КРЕПОСТНАТА СТЕНА

В Римската империя крепостната стена закаснява много. Градовете, които имат такава се намират по границите на империята или са в центъра, т.е. са много важни. Започват да строят масово крепостни стени след множеството нападения.

Някои градове възникват на места, на които преди това не е имало друго селище. Разпознаваме ги по изключително правилните улици. Докато други възникват върху останките на антични селища, какъвто е и случаят на Волубилис. Характерно за тях е,че поради необходимостта да се съобразят с вече налични улици и сгради, римляните не прокарват ортогоналните си улици и парцели.

Базиликата е една от обществените сгради с множество функции. Това е място за срещи, правене на политика или търговия, но няма нищо общо с религията. Характерно за типологията на базиликите е, че входът е от дългата страна, маркиран от дълга колонада. Друго такова място са Термите, освен място за срещи и разговори, са символ и на духовното пречистване.

ДЕКОРАЦИЯ

Къщите във Волубилис имат богата украса по подовете – така известните мозайки. Първоначално ги поставяли само като настилка, но с времето започнали да декорират с тях и стените.

Времена на криза

Множеството нападения донасят за римските градове трудни времена. От градоустройствена гледна точка е интересен примера, който намираме във Франция. Амфитеатърът в Арлес, който придобива функция на крепостна стена, а жителите се нанасят вътре.

Термите се превръщат в арабски бани – хамам и губят обществения си характер.

Смъртта на Волубилис

През 17в. Султанът на съседно селище плячкосва каквото е останало от Волубилис, с идеята да използва строителния материал за градежа на новата си столица.

Página Web de la asignatura

Para siguentes consultas ésta es la página web de la asignatura:


За повече информация и бъдещи справки, това е уеб страницата на учебната дисциплина Уеб графика и презентация на архитектурното наследство.

Objetivo de la asignatura

Vista panorámica de la basilica de Volubilis
Изглед към базиликата във Волубилис

En el segundo cuatrimestre del año académico 2015-2016 en la asignatura Infografía y Patrimonio se desarrollará proyecto sobre investigación y creación de propuesta sobre la casa romana en la ciudad de Volubilis, Norte de África, hoy en día Marruecos.

El programa de la asignatura consiste en serie de conferencias, mientras que los estudiantes hacen sus propios análisis e investigaciones sobre el tema en el que están trabajando.

Luego se hace la propuesta de como hubiera sido el edificio utilizando programas de visualización y presentación gráfica.

Por otro lado la asignatura ofrece una vista extraordinaria que abre nuevos horizontes para los arquitectos. Durante los debates en clase se discute las diferentes esferas donde este trabajo se puede llevar a la práctica. Los museos interactivos, los juegos educativos o no, las películas históricas, centros de investigación, dibujar imágenes para libros de texto y los temas de copia de seguridad forman solo una pequeña parte de todas las posibilidades que existen.

 También se pone la cuestión de que la manera de presentar el patrimonio es muy importante y depende del público al que se dirige. Tal como que en el proceso de investigación arqueológica gran parte del resultado exitoso es la colaboración entre arquitectos e arqueólogos. Porque este trabajo tiene un valor muy grande y los especialistas que se dediquen a esto deben ser responsables y atentos con la información que prestan al público. Además la mayoría de las investigaciones que se han hecho hasta el momento suelen ser publicadas en libros y casi no hay fuentes donde se puede encontrar materiales visuales, gráficos como imágenes o videos. 

По време на втория семестър от учебната 2015/2016 година в часовете по Уеб графика и презентация на архитектурното наследство ще се разработва проект, имащ за цел да проучи актуалното състояние и историята на древноримска къща в град Волубилис, северна Африка, днешно Мароко, и да предложи хипотеза за това как е изглеждала сградата.

Програмата на учебния предмет включва серия от лекции, свързани със задачата, по време на които студентите трябва да направят свои собствени анализи и проучвания в зависимост от конкретната подтема, която разработват.

След това се изготвя предположение за оригиналния вид на сградата, използвайки програми за 3Д моделиране и презентация.

От друга страна учебният предмет предлага една различна гледна точка върху темата, която открива нови професионални хоризонти за архитектите. По време на дискусиите се обсъждат различните сфери, където тази работа може да се приложи на практика. Интерактивните музеи, компютърните игри с учебна цел или за развлечение, историческите филми, центрове за изследване на културното наследството, книги с илюстрации и копията на силно повредени археологически обекти, с цел съхранение са само малка част от всички възможности.

Също така се поставя въпросът за изключително голямото значение на това по какъв начин се презентира културното наследство и че най-големият фактор, от който зависи, е публиката, пред която ще бъде представено. Друг аспект на успешния резултат е съвместната работа на специалисти археолози и архитекти, които трябва да бъдат много внимателни и отговорни. С напредването на технологиите и възможностите е време да се преработят всички тези данни, които са изследвани до момента, но съществуват само на хартиен носител, и да бъдат пренесени на дигитален под формата на изображения, рисунки и видео.