Conferencia 2 y 3/La casa romana/

Conferencia 2 y 3 /La casa romana/

La domus romana. Vista general y ejemplos de la ciudad de Volúbilis.

Prof. Juan Manuel Barrios

Domus, Volúbilis y Tardo Antigüedad

Prof. José Antonio Fernández Ruiz

NOTAS

Literatura recomendada: Historia de la vida privada

Las casas romanas tienen mucho en común con las casas helenísticas y etruscas.

La casa Helenística

Casas en Priene

La posición de la entrada es especial, el objetivo es de preservar la intimidad de la familia. Parecida de las casas de los musulmanes. También son machistas. Las habitaciones son especializadas. (división de sexos). Muebles hay pocos.

La casa Etrusca

Los etruscos son inspirados por los griegos. En sus casas los dormitorios son pequeños y sin ventanas. La única iluminación viene por la puerta.

Insulae de Ostia

Pompeya fue pensada como una ciudad para descansar.

LA DOMUS

La planta baja de la casa se llamaba realmente domus. En general las casas tenían solo una planta. La planta baja es la que esta suministrada con instalaciones. Allí está donde vive la gente más rica. Cuanto más pobre es más arriba vive. (hay más incomodidades como subir escaleras, el agua cuando llueve, los pájaros, etc.)

Insulae – entrada central

Cubicola – así fueran llamadas las habitaciones (tal vez se habían calentando)

Taberna – locales donde se trabaja y se vive, son tiendas. Es raro encontrar decoración, si hay es relativa. Es posible que se colocaban bancos para los clientes. Tienen forma de L.

Cocina – se parece bastante a las tabernas, pero es muy pequeña.

Atillo – lugar sin una función bien clara. Es posible las utilizaban los esclavos o las prostitutas.

Ala o Alae – la función no se sabe.

Triclinium – sala de comer, normalmente caben 9 personas. Tiene forma U. La decoración del suelo ayuda para entender la función de la habitación. Porque también tiene la misma forma U. En el lugar de las camas donde estaba la gente la decoración es mucho más sencilla.

Tablinum – es el despacho, también lugar de carácter público.  

Oecus – comedor muy grande, para mucha gente, hay diferentes tipologías de oecus, incluso oecus en aire libre.

Lararium – es un nicho pequeño, donde ponían velas y máscaras de los muertos.

Exedra – sala cubierta, pero abierta al patio, puede servir para reuniones. El lugar perfecto para pasar la tarde tranquilamente.

Termas – existen termas públicas y privadas (en las casas más ricas y grandes).

El pescado era mucho más caro que la carne, por eso se hacían decoraciones mariscas.

Los hombres y las mujeres tenían habitaciones separadas. Los esclavos no tenían habitaciones fixtas, sino dormían donde está disponible.

Hay casas en Volúbilis en las que encontramos muros construidos de piedras posteriormente entre las columnas del patio. Esta práctica se puso de moda en tiempos más tardes y no fue parte del proyecto de la casa.

MATERIALES

Tejados

Casa del Cirujano, Pompeya

En la casa no hay pasillos, las habitaciones tienen usos complejos. La cocina es muy pequeña con solo un pequeño hornillo. Más grandes son las habitaciones donde se conserva la comida.

A veces encontramos casas con dos salidas, una principal y otra para servicio o salida discreta. Existe otra configuración de las puertas: una pequeña para gente y otra las camillas del dueño de la casa.

Como hemos notado hasta el momento las casas fueron muy poco amuebladas, así que una mesa de mármol fuera símbolo de lujo. Tenían sillones de forma de tijeras. Las habitaciones tenían cortinas o puertas de madera. Lo más caro de los objetos cotidianos fueron los platos de metal o vajillas de cristal.

La muralla de Volúbilis habla de que la ciudad fue muy insegura, pasear por las calles por la noche, fue riesgo grande. En el centro las casas son pequeñas, cuanto más lejos del centro más grandes.

La palabra domus también se dedica a los palacios.

Лекция 2 и 3/ Римската къща/

Римският домус. Общ поглед и примери от Волубилис.

Проф. Хуан Мануел Барриос

Домус, Волубилис и Късната Античност

Проф. Хосе Антонио Фернандес Руис

БЕЛЕЖКИ

Препоръчана литература: Historia de la vida privada

Римските къщи имат много общо с гръцките и етруските къщи.

Гръцката къща

Къщите в Приене

Позицията на входа е по-специална, целта е да се запази интимността на семейството. Прилича на мюсюлманската къща. Тук също жената остава затворена вкъщи, грижейки се за децата и за домашната работа. Стаите са разделени на полов принцип и всяко помещение има своята функция. Мебелите са малко.

Етруската къща

Етрусите са вдъхновени от древните гърци. В техните къщи спалните са малки, без никакви прозорци. Единственото осветление идва през вратата.

Инсулите на Остия

Помпей е град, замислен и проектиран да бъде място за почивка.

РИМСКИЯТ ДОМУС

Първият етаж (приземният) всъщност се е наричал домус. По начало къщите, които строяли били само на 1 етаж. Именно приземния етаж е този, който е снабден с всички инсталации и удобства. Там са живеели богатите граждани. Колкото по-беден е бил някой, на по-висок етаж е живеел. (там има повече неудобства, трябва да се качват стълби, при дъжд, те първи усещат водата, птиците и т.н.)

Инсула – централен вход

Кубикола – така са се наричали спалните (най-вероятно са били отоплявани)

Таверна – това са били търговски помещения, магазини. Място, на което се работи. В някои от тях е имало и легло, т.е. някой е живеел там. Има формата на буквата Г в план. Рядко може да се видят декорации по стените, ако има те са много семпли. На някои места са поставяли пейки за клиентите.

Кухните – приличали много на магазините, но били значително по-малки.

Триклиниум – мястото на което са се хранили, има П-образна форма. Обикновено е за 9 човека. Има характерна украса на пода – мозайките, които в зоната под леглата е била значително по-семпла. Това помага в разпознаването на функцията на помещението.

Таблинум – е офисът на собственика. Място, на което се е правела търговия, среща с партньори. Има обществен характер.

Оекус – е също място за хранене, но със значително по-голям размер. Има различни типологии оекус, включително и такива на открито.

Ларариум – това е домашният олтар. Тук се поставяли свещи и маски с изображението на починалите членове на семейството.

Екседра – е гостната, покрито помещение, но отворено към вътрешния двор. Място, където се провеждали празненства или срещи, също така перфектно място за прекарване на следобеда на спокойствие.

Термите – съществуват обществени и частни (само в големите богаташки къщи)

Често срещани са декорации с морски мотиви, причината е, че рибата в тези времена е била много по-скъпа от месото, символ на благополучие.

Мъжете и жените спели в различни стаи. Слугите нямали собствени стаи, а спели, където е свободно.

В някои от къщите във Волубилис намираме стени, издигнати от камък между колоните на перистила. Това е намеса направена значително по-късно от момента на строежа на къщата и не е част от първоначалния план.

МАТЕРИАЛИ

Покриви

Къщата на хирурга, Помпей

В къщата няма коридори. Всички стаи имат повече от една функция. Кухнята е много малка, с изключително малка фурна. Стаите за съхранение на храната са значително по-големи.

Срещат се къщи с два изхода: един главен и второстепенен, който е обслужващ или с цел дискретно напускане на къщата. Има и друга конфигурация: малка врата за хората и голяма, широка врата за носилката, на която слугите внасяли господаря си.

Както вече споменахме къщите са били изключително малко обзаведени. Затова се смята че наличието на мраморна маса в къщата говори за луксозен начин на живот. Има ли са различни столове, някои от които сгъваеми, във формата на ножица. Стаите са имали завеси или дървени врати. Най-скъпите вещи вкъщи били съдовете за хранене от метал или стъкло.

Крепостната стена на Волубилис ни говори, че градът е бил опасно място за живеене. Да се разхождаш нощем по улиците е било сериозен риск. В центъра парцелите и къщите са малки, по периферията, значително по-големи.

Думата домус се отнася също и до дворци.